Аксения Тилева с подаръци за учениците от Овощник

Съставът на ОУ "Д-р Петър Берон" участва във футболния турнир "Червени рози"

    Отборът на ОУ "Д-р Петър Берон" спечели четвърто място на завършилия в Казанлък Детски футболен турнир "Червени рози", който бе организиран от фен-клуба на ЦСКА "Червени войни 99". Надпреварата бе открита от футболните легенди на "армейците" Петър Жеков и Стойчо Младенов.

    Освен отборни награди организаторите връчиха и три индивидуални награди. За най-добър вратар на надпреварата бе определен Пресиян Димитров от ПМГ „Никола Обрешков“. Приза за голмайстор взе Иван Георгиев от ОУ „Д-р Петър Берон“ с.Овощник, а за най-добър играч бе определен Костадин Желев от ОУ „Георги Кирков“.  Първите три отбора, както и отличените играчи получиха подаръци, купи и медали от организаторите „Червени войни 99“, които осъществиха инициативата с финансовата подкрепа на Община Казанлък.

За модата да се учи в градско училище

    Какво значи мода и защо може тя да ни изиграе лоша шега? В речника на чуждите думи е обяснено, че това е вкус в облеклото, в начина на държане, в обноските, приет в дадена среда за известен период от време.

    И естественият стремеж на човека да се нагоди към новото, което е модно за момента, изглежда съвсем нормален.

    На модата обаче не трябва да се робува сляпо, нужна е умереност.

    Днес в близките до градовете села, (а често и в не толкова близки), върлува страшна мода – децата ни да учат на всяка цена в градско училище, защото е по-престижно. Наред с другите актуални за времето предмети от бита като вносни коли, лаптопи и скъпа домакинска техника, ученето в града се приема от някои като поредния лукс. И за да не сме по-назад от другите, за да сме в крак с времето, си позволяваме и това. Нека видят съседите, че правим най-доброто за децата си.

    Но дали това е така, е другият голям въпрос.

    Когато в паралелките има деца от малцинствата, с които трябва да се работи допълнително за усвояване на езика, се стига понякога до ощетяване на останалите деца.

    Когато пък паралелките са големи, времето на учителя не достига да обърне внимание на повече деца.

    В училища, като това в Овощник, където няма деца от малцинствата, където паралелките са малки и можеш да наблюдаваш всяко дете (желан лукс от много родители в града), да се прибягва до мярката местене в града, защото другите правят така, е , меко казано, неоправдано.

    Аз няма да изброявам сега професионалните достойнства на учителите, които работят в нашето училище, нито ще оплювам колегите от т.н. градски училища. Всички сме възпитаници на едни и същи ВУЗ-ове. Но зад всеки голям успех се крие труд, който няма как да бъде омаловажен или обяснен с фактора случайност.  Учителският ни колектив  е една сплав от добри специалисти, отговорни педагози, хора с етика и чувство за колегиалност и не на последно място с умения за работа в екип. Вярно е, че децата ни са талантливи и амбициозни, вярно е, че срещаме подкрепа и разбиране от много родители, но без сериозната и целенасочена работа на учители и възпитатели, успехът не би бил възможен. Тази година работим по проект за средищните училища: „Подобряване на качеството  на образованието чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес” и нашите седмокласници знаят прекрасно колко консултации получиха по общообразователните предмети. Изводът, който се налага, е, че когато екипът е добър, работата върви и резултатите не закъсняват. Логичен би изглеждал въпросът на родителите как да познаят добрите учители. „По делата им ще ги познаете”- пише и в Светото писание. А резултатите от делата ни са вече факт, който могат да видят всички - първо място на НВО в 7 клас в Община Казанлък и четвърто в Област Стара Загора. Къде са така наречените елитни градски училища в класацията, може да види всеки, който се интересува.

    На родителите, които са доволни от това, че са направили нещо за децата си, премествайки ги в градско училище, мога да кажа само, че трябва внимателно да преценят плюсовете и минусите на такова решение. Защото, ако това местене се превърне в масова психоза, има реална опасност да се окаже вярна приказката за тълпите на Гюстав Льо Бон: „ Тълпите никога не са били жадни за истина. Те предпочитат да обожествяват грешката. Който умее да ги заблуждава, ги завладява, а който се опита да ги извади от заблудата, винаги става тяхна жертва.”

    Дотук добре, но когато в ролята на жертва се озове и ученикът, тогава знайте – виновна е модата.

Василка Янакиева

Директор на ОУ "Д-р П. Берон"